БЛОГСептември 2012

18 ГОДИНИ ОТ ЕКЗЕКУЦИЯТА НА НАУЧНОТО НИ РАЗУЗНАВАНЕ

 

50 ГОДИНИ ОТ РАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО НАУЧНО – ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ

РАЖДАНЕТО

1 декември 1959г.

Един обикновен зимен ден преди 50 години. И тогава е вторник, но като че ли нищо особено не се случва. Не го отразява и откритата преди две седмици Българска национална телевизия. И няма как да го направи, защото то е едно „незначително“ раждане, при това тайно! На този ден в структурата на българското разузнаване се появява ново звено. То е най-малкото възможно и не фигурира дори в секретната блок диаграма на Първо главно управление – ПГУ-ДС – отделение „научно-техническо разузнаване“. Щатът му е няколко бройки. Назначените 3-4 оперативни работници са от други звена на ПГУ. Общото между тях е, че имат дипломи от технически ВУЗ.

Появата на звеното не е плод на екзотично хрумване. Напротив. То е изпреварващ поглед в бъдещето с отчитане на два фактора, които ще започнат да се проявяват по-осезаемо едва след няколко години.

Първият от тях е ясно дефиниран и отразява убедеността, че в хода на водещата се Студена война една от съществените битки ще бъде в икономическата и научно-техническата сфера. Още тогава е отчетено, че създадената от Запада организация за експортен контрол – КОКОМ на първо место е инструмент за водене на икономическа война.

В секретни документи на ЦРУ този факт се признава едва през 1991г. – „Икономическата война е продължение на политиката за отслабване икономическата база на противника. Стратегическото ембарго, дефинирано като рестрикции върху експорта на стратегически стоки не е нищо друго освен инструмент за водене на икономическа война. Естествената политика, която ще последва ще бъде нарушаване на търговските връзки с Източна Европа“.

Не по-малко интересен е и „премълчания“ мотив за това „раждане“. Колкото и парадоксално да звучи за някои, то е мотивирано и от съществуването на СИВ – Съвета за икономическа взаимопомощ и възприетия принцип на „международното социалистическо разделение на труда“.

На 25 януари 1949 г. е обявено създаването на СИВ.

Едно от важните наследства на ранния период в дейността му е Софийският принцип, възприет на сесията на организацията проведена през август 1949 г. в България. Той радикално отслабва правата за интелектуална собственост, като прави технологиите на всяка страна достъпни за другите страни срещу номинална такса. От това, естествено, се възползват по-слабо индустриализираните страни от СИВ, и по-специално технологично изоставащия Съветски съюз, за сметка на Източна Германия и Чехословакия, и в по-ниска степен Унгария и Полша. Действието на този принцип отслабва след 1968 г., тъй като става ясно, че той обезсмисля новите изследвания и самият Съветски съюз започна да притежава по-конкурентни технологии.

През декември 1961 г. на сесия на СИВ са одобрени „Основни принципи на международното социалистическо разделение на труда“, в които се говори за по-близка координация на планове и „концентриране производството на сходни продукти в една или няколко социалистически страни“.

Въпреки че Съветският съюз призовава за тясна икономическа интеграция, той вече няма силата да я налага. Всички източноевропейски страни – членки на СИВ увеличават търговския си обмен със Запада повече отколкото помежду си. В рамките на международното соц. разделение на труда партньорството все по-често придобива „здравословния“ характер на прикрита, но яростна конкуренция за парче от баницата. И в тази скрита битка непрекъснато нараства ролята на научно-техническото разузнаване -активизиране на разузнавателната дейност в развитите кап. страни, но не за водене на икономическа война с тях, а за печелене на предимство в конкуренцията с партньорите в СИВ.

В тази надпревара България има предимството, че е изпреварила партньорите в създаването и развитието на своето НТР.

ПРОХОЖДАНЕ

Всяко начало е трудно. Първите стъпки – нестабилни и неуверени. Базата е на кота нула. Няма наследена агентура, няма сътруднически апарат, няма разработени прикрития в страната, да не говорим зад граница. Няма изградени канали за реализация на евентуално придобитата информация. Няма система за дефиниране и приоритетно подреждане на целите и задачите. Няма яснота къде ще ги решаваме. Но има яснота как. А това „как“ минава през решаването на всичко изредено.

Логично е да се стъпи на нещо известно. Като начало това бе българската диаспора зад граница. Тя е най-добре изучена по простата причина, че след 9 септември приоритетната насока за работа на разузнаването е била по линия на „вражеската емиграция“.

Първите успехи на новосъздаденото миниатюрно звено идват именно там. Оказва се, че най-добре изучения контингент с евентуални възможности по линия на НТР е в Австрия. Сравнително лека агентурно – оперативна обстановка (АОО), страна с възстановена индустрия и с модерни за времето си технологии, особено в областта на химическата промишленост. И първите успехи на НТР са, че помага за развитието на наше производство на качествени бои и лакове.

ДЕТСТВО

Детството на НТР е свързано със съветското разузнаване. Нямаше време сами да откриваме колелото. Руснаците го бяха открили още през 30-те години на ХХ век. Те бяха натрупали огромен опит, който им позволи още по време на Втората световна война да не допуснат съюзниците да постигнат технологичен пробив в ядрените технологии и на практика да се превърнат в следвоенния период в противник, който диктува развитието на света от позиция на силата. Имаше защо да се изучава руския опит, още повече че ни се предоставяше сравнително безкористно.

Защо използвам условността „сравнително“?

След промените започнали преди 20 години, упорито се налагаше тезата, че българското разузнаване е било придатък на руското, че е работило под чужда диктовка и контрол. Няма да влизам в дискусия, но ще посоча само един неоспорим факт.

Основният руски принос, особено в началния период бе при специализираната подготовка на кадрите за нашето НТР. През 1960 г. заминават на двугодишна подготовка първите трима, през 1963 – група от петима. От 1965 това вече е концентрирано в 10 месеца и е завършващ етап на подготовката, която осигурява създадената наша собствена разузнавателна школа.

И тук е любопитният факт: нито един от подготвящите се в руската школа млади български разузнавачи не пътува под собствената си самоличност. И до днес си спомням първия си задграничен паспорт, в който нямаше име или дата, която директно да разкрива истинската ми самоличност. Защо ли ръководството на българското разузнаване е отишло на тази практика, ако беше придатък или под контрола на руското разузнаване??

ЮНОШЕСТВО

Това е периодът, в който започва изграждането на широк и качествен сътруднически апарат. Не „доносници“, а водещи специалисти и учени, хора, които никога на са доносничили за свои колеги, а са помагали за определяне на приоритетите и формулиране на задачите, за дефиниране на тесните места, където НТР трябва да помогне, в изготвяне на качествени ориентировки какво, къде и как да се търси, в оценка на получаваната информация, при нейното обезличаване за опазване на източниците, при бързото и качественото и усвояване, при определяне на възникващи нови въпроси, и в последна сметка участие на някои от тях при изпълнение на отговорни и често рискови задачи зад граница. Говоря за стотици патриоти, честни и безкористни българи, които в резултат на политическите борби през прехода бяха вкарани без абсолютно никакво основание в категория „доносници“. Като общество сме в огромен дълг пред тези хора и дано да дойде ден, в които ще го осъзнаем и ще кажем „Извинете! Наивни бяхме и повярвахме на манипулациите“.

За илюстрация ще дам само един пример. Сътрудник на НТР, български гражданин с най-обикновен паспорт, който не му осигуряваше никаква защита, да го наречем „Коперник“, успя да попадне на работа в обект, в който се експериментираше първата ЕИМ от ново поколение (тогава все още компютрите ги наричахме електронно изчислителни машини). Тя още не бе пазарно обявена и щеше да промени революционно много неща в изчислителната техника. Последва операция от Джеймс Бондовски тип, което в действителност се случва много рядко в реални условия. Успя да направи копие от секретните ключове на хранилището на сервизната документация, да проникне в него няколкократно, да изнесе, да копира и да върне на местата им това, което като специалист знаеше, че е важно и необходимо. Провал на операцията, продължила месец, му гарантираше дълги години зад решетките. Но го направи с ясното съзнание, че помага на страната си.

Какво стана с документацията? Тя не бе копирана по простата причина, че нямахме елементната база, която също не можеше да се купи нормално на външния пазар. Но даде идеи на нашите специалисти и в средата на 70-те България беше първа в Източна Европа създала многопроцесорен суперкомпютър, извършващ 100 милиона операции в секунда. Това означаваше милиарди преводни рубли.

Това е етапът, през който бяха определени и изучени основните Обекти за агентурно проникване (ОАП), вербовка на нова, качествена агентура в или с възможности по тези обекти. До голяма степен бе решен и въпроса за създаване на подходящи прикрития в страната и зад граница. Бих го нарекъл период на новите хоризонти.

ВЪЗМЪЖАВАНЕ

През този период това, което бе постигнато през етапа на юношеството се организира в ефективна, високо организирана и стройна система.

Дейността, която трябваше да се осъществи вътре в страната се водеше в режим на тясно сътрудничество с Държавния комитет за наука и технически прогрес – ДКНТП на ниво ръководство.

С активното участие на проф. Никола Виденов, първи зам. председател на Комитета бе разработена стратегията и системата за решаване на въпросите на територията на страната. Появиха се нови важни структури: Център за приложна информация (ЦПИ), чрез който се реализираше придобиваната информация, подготвяха се и се съгласуваха проектоплановете, изготвяха се информационните задания и се поддържаха ежедневни контакти с водещите специалисти в отраслите електроника, химия, машиностроене, животновъдство и селско стопанство, фармация, специални производства; Център за ускорено внедряване (ЦУВ). Изградената система обхващаща целия процес: планиране – придобиване – реализация. НТР бе основното и ръководещо звено в цялостната дейност, но системата включваше многократно повече хора отколкото щатния състав на разузнаването. Все „доносници“ и „ченгета“ според някои „умни“ политици.

Изградената активна обратна връзка между НТР и потребителите бе залог за бъдещите успехи.

18 ГОДИНИ ОТ ЕКЗЕКУЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО НАУЧНО – ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ НА НТР

20 години след прохождането си НТР бе надхвърлило чуствително началните рамки. То бе показало висока ефективност, допринасяйки за постъпване на милиарди в държавния бюджет. В началото на 80-те години с решение на правителството стана първото самостоятелно управление в Първо главно.

Един от мотивите за това решение бе неговото качествено и количествено развитие. Не по-малко важен бе и фактът на сериозното усложняване на агентурно-оперативната обстановка в повечето държави и на първо место в САЩ.

Президентът Картър пръв проявявя интерес по въпроса за технологичните загуби на САШ в резултат на разузнавателната дейност на източните разузнавания. За първи път ЦРУ има задължението да анализира и докладва пробивите в сферата на изчислителната техника.

В началото на мандата на Рейгън е наредено да се „затвори прозореца на уязвимост“ позволяващ на Изтока да прониква в американските тайни.

Ще спомена един епизод от изпълнението на тази директива. Разкривайки опит да се изнесе компютърна система чрез създадена фиктивна фирма през трета, съюзническа на Щатите държава, ЦРУ „пропуска“ сделката. Тя е „осъществена“ като в резултат в бюджета на ЦРУ постъпва платената немалка сума, стоката преминава през транзитната държава, а в крайната дестинация са получени контейнери с чували с пясък.
Един от големите пробиви е свързан с успех на френското разузнаване да вербова полк. Ветров (разработка „Farewell“ – „Сбогом“) отговарящ за оценка на придобиваната информация от управление „Т“ – научно-техническото направление на съветското разузнаване. Ветров предава на французите обобщени отчети за задачите, успехите и неизпълненията, по които продължава работа. Той съобщава имената на повече от 200 оперативни работници на НТР на работа в резидентурите на КГБ в 10 страни и косвени данни и наводки за повече от 100 вербовки в САЩ и Западна Европа.

През юли 1981г. по време на икономическия форум в Отава, на среща на четири очи президентът Митеран съобщава на Рейгън за случая Ветров. Досието „Farewell“ е връчено на вице-президента Буш (баща), а от него – на ЦРУ. За първи път американците са пред отворена врата към дейността на НТР.

Анализът е смайващ. Той показва, че от 1970г. само в сферата на електрониката са били придобити хиляди документи и образци и, че съветското разузнаване е изпълнило от 2/3 до ¾ от поставените му задачи.

От този момент проблема с трансфера на технологии става приоритетен за цялата разузнавателна общност на САЩ. Тогава се ражда и новата стратегия за противодействие.

Тя има два ключови момента. Знаейки нерешените задачи на руското НТР, да се организират поредица активни мероприятия за пускане по каналите на всички източни разузнавания заблуждаваща, неточна, ангажираща време и средства информация. Към реализацията на тази стратегия са привлечени и фирми, за да разработят манипулирана информация.

Паралелно по подходящ начин „изтича“ към източните служби информация за това. Целта е всичко, което придобиват да се приема със съмнението, че може да е дезинформация.

Вземат се крути мерки за затягане на експортния контрол, за засилване на контраразузнавателната работа и за „изтичане“ на „стряскаща“ информация към медиите с оглед ограничаване готовността на фирми и лица да престъпят закона.

Стратегия дава резултат. Според документи на ЦРУ дефектни чипове стигат до руски стратегически оръжия, дефектни турбини се вграждат в руски газопроводи, подправени технологии нарушават процеси в химически заводи. Пентагонът успява да прокара заблуждаваща информация за самолетите Стелт и за космическата защита. Когато след изстрелването на руската космическа совалка „Буран“ президентът Рейгън вика директора на ЦРУ Кейси на доклад защо „Буран“ прилича толкова много на американския Шатъл, отговорът е: „защото е конструиран по отхвърлен от НАСА проект“.
Новата стратегия засегна и българското НТР.

Една от първите наказателни акции е случаят „Костадинов“. В ексклузивно „шоу“ предавано на живо от големите американски телевизии, след добра предварителна режисура бе арестуван служител на българското търговско представителство в Ню Йорк. Събитието за час бе превърнато в световна новина. Лансираните обвинения – кражба на ядрени секрети. Почти по Холивудски арестът е извършен от красиви агентки на ФБР.
За голяма изненада на организаторите на шоуто още първата съдебна инстанция определи задържането като неправомерно. Освен това се оказва, че интересът на Пеньо Костадинов не е бил към ядрени секрети, а по въпроси свързани с проблеми на сигурността на ядрени централи. Нима не е в общ интерес сътрудничество в тази област? Чернобил го доказа.

Не успяха да осъдят Пеньо и България. За да излязат от ситуацията го размениха срещу 17 или 19 осъдени агенти на ЦРУ в Източна Европа. Благодарим за признанието от американска страна и за разбирането от другите соц. страни, които пуснаха законно осъдени техни граждани. В групата нямаше българин.

Друг случай от това време. Чужд специалист посещава ДКНТП и предлага срещу солидна сума „секретна“ спътникова информация, изпъстрена с печати „топ сикрет“. От Комитета искат мнение на НТР. Отговорът е – можем да ви я предоставим срещу 9.90 щ.д. Оказа се, че я има в американския Център за техническа информация, че няма никакви грифове и цената е тази. Познаване на откритите източници спести на държавата десетки хиляди долара. До колкото знам не толкова „късметлии“ са били унгарските ни колеги. За подобна информация, предложена им от американски специалист в посолството им в Токио са платили бая пари. Ако бяха ни питали щяха да я имат за $ 9.90.

Всичко това създаде нова, изключително сложна агентурно – оперативна обстановка.

ПРЕХОДА

10 ноември показа, че и в българското разузнаване се налагат сериозни промени и особено в сферата на НТР.

При социализма където всичко е «общонародна», т.е. държавна собственост е приемливо данъкоплатците, т.е. бюджета да издържат НТР – резултатите му се ползват „общонародно“.

При пазарната икономика с преобладава частната собственост, няма как да го издържа данъкоплатеца, а резултатите да се използуват в остро противоречие с принципите на свободната конкуренция. По тази причина на Запад НТР се развива на фирмено и корпоративно ниво. На държавно ниво то има предимно стратегически характер. Основната му цел е да не допусне научно-технически пробив в решаващи отрасли. По тази причиена то се явява и важна компонента на т.нар. «приятелско разузнаване», т.е. наблюдаване и на партньори и съюзници.

Очевидно това налагаше сериозни промени в НТР. Реорганизация съобразена с новите условия на пазарната икономика; предефиниране на целите и задачите; промяна на структурата; нови насоки съобразени с новите реалности, нови форми и методи на работа.

Но на властимащите познанията не стигаха до там. Те не проумяха една елементарна истина – разузнаването е инструмент и характеристиките му се определят от това, кой и как го използва и контролира. То е скалпел – в ръцете на престъпник средство за престъпление, в ръцете на хирург – средство за животоспасяващи операции. И ще съществува докато има държава. Освен ако тя сама не реши „да си ампутира очите и ушите“!

Така се стигна до елементарното решение – не промени, а закриване!

ЕКЗЕКУЦИЯТА

Това бе не само резултат на глупост, но и на няколко съществени външни и вътрешни фактори.

Няма да ги подреждам по хронология или важност, защото всички са важни. Ще започна с външните.

Американците винаги са поставяли българското НТР като второ по «опасност» след руското. Сигурно са имали основание за това. И може би поради това още в началото на прехода, при първото коалиционно правителство на Димитър Попов, в което припомням бяха равнопоставено представени сини и червени се появи писмото «non paper“ (т.е. документ с неофициален характер, който може да бъде отречен от автора) от името на генералния прокурор на САЩ.

Писмото започва с позоваване на външния министър Виктор Вълков, който при своя среща с американски представители, следвайки официалната българска политика е заявил нашата готовност за сътрудничество. Текстът продължава с тон недопустим за откритата дипломация в стила „като сте готови за сътрудничество, я кажете…“ Следва списък от 10 въпроса на „Министерство на правосъдието и други заинтересовани агенции, желаещи да получат детайлна информация за дейност извършвана в миналото – успешна и неуспешна“ от НТР.

Ще цитирам още част от този „non paper“. „Надяваме се, че сътрудничеството ще включва освен всичко друго и информация за вида на доставената технология, нейния произход, пътищата и методите за отклоняването и, начините на плащане и финансиране, имената на американски, европейски или други бизнесмени и фирми, свързани с процеса на доставянето, без значение дали е с тяхно знание или не, имената на български и съветски организации и граждани, замесени в трансфер на технологии. Ще изпратим допълнителни подробности за вида съдействие, от което се нуждаем.“ Заявява се готовност „да се изпрати екип в София за разговори, да прегледа материалите и технологиите.“

Освен 10-те конкретни въпроса, като допълнителни въпроси са поставени три: „Ролята на фирма ИНКО; вербуването на хора от трети страни срещу интересите на американското правителство; вербуване на американски граждани“.

Ако решите да питате американското посолство няма да получите отговор. Все пак става въпрос за документ, който не е документ – „non paper“. А това е и една от функциите му – не подлежи на коментар и може да бъде отречен.

Така или иначе това писмо „не е писмо“ стига до бюрото на началника на НТР ген. Георги Манчев с резолюция за изпълнение. Дали указанието е било изпълнено от някого, в какъв вид и обем не знам. Но знам, че ген.Манчев настойчиво иска среща с президента Желев, знам, че макар и трудно такава среща се състоя и този достоен български генерал категорично отказа да изпълнява такова нареждане. Може би това доведе до неговото освобождаване и скоро след това до масиран инфаркт, който твърде млад го отне от семейство и приятели. А тези, които го познаваха и днес са убедени, че той можеше да предложи, да защити и да проведе промените в това важно направление умно, на високо професионално ниво и в интерес на новата ни демократизираща се държава.

Години след това съветникът по въпросите на сигурността на президента Желев, ген.Стоян Андреев в едно интервю заяви, че отговор е бил изготвен, но по нареждане на президента не е бил предаван. Ще ми се да вярвам, че е било така, но и малко се колебая, защото няколко години по-късно, при президента Стоянов тогавашният директор на НРС Димо Гяуров, след завръщане от посещение в САЩ на летище София заяви пред медиите: „Нямаме никакви тайни от американските си колеги“. По тъпо и слугинашко заявление не съм чувал през цялата си професионална и политическа кариера.

Втората група причини ще нарека външно – вътрешни. Ще стане ясно какво имам предвид като спомена само скандалната приватизация на БГА „Балкан“ и БТК. Мислите ли, че ако съществуваше НТР би било възможно международни спекуланти в комбина с подкупни български политици и управленци да ограбят по най-безобразен начин българската държава. Както се казва на жаргон -„следващият път“. Но те се бяха погрижили НТР вече да не съществува.

Третата група е свързана с престъпно присвояване в групов или партиен интерес. Ще го илюстрирам също с пример.

В американското писмо „не е писмо“ се иска детайлна информация и за „ролята на фирма ИНКО“. Интересът на американците е „оправдан“, защото ИНКО наистина бе основно прикритие на НТР при работата му от легални позиции. Между другото, създаването на ИНКО заимстваше богатия опит на ЦРУ (фирми, самолетни компании, издателски къщи, печатни издания и т.н създавани, ръководени и използвани от ЦРУ). ИНКО бе външнотърговско предприятие, което наред с официалните си служители имаше и служители по щата на НТР. Осъществяваше дейността си под троен контрол – ДКНТП, Министерство на външноикономическите връзки и НТР. Неговата дейност не надхвърляше „сивата зона“. Това което напускаше нейните граници си бе дело единствено на НТР и то извън ИНКО.

През втората половина на 80-те предприятието създаде няколко задгранични фирми и представителства. Истината е, че по неговите канали се движеше доста скъпо оборудване и съответните плащания.

Каква беше съдбата му?

След закриването на НТР, при правителството на Филип Димитров ръководството на ИНКО бе сменено. За негов директор бе назначен Стамен Петров – една шушумига от информационно-аналитичния отдел на ПГУ, който се бе изявил най-вече със способности да организира 8-мо мартенски тържества и да намира за машинописките на отдела дефицитните тогава черни чорапогащници. Очевидно в един момент е проявил „усет“ и бе един от първите служители на ПГУ самопредложили се на „Раковски“ 134. Наградата бе, че Фил Димитров го направи директор на ИНКО. За година, с помощта на нашумелия аферист Дорон предприятието бе източено до шушка. Колко куфарчета са се озовали в СДС, колко зад граница – не знам. Но след като правителството на Ф.Д. не получи доверие в парламента и падна, Стамен Петров се спаси зад граница. Очевидно и там е бил забъркан в афери и в един момент се оказа зад решетките в Испания. По-късно бе екстрадиран в България. Да сте чули как се разви историята по-нататък и дали се установи в коя партийна централа потънаха парите от ИНКО? Аз не съм. Може и да съм пропуснал.

Престъпното невежество и нежелание на новия политически „елит“ да се замисли какво печели и какво губи от закриването на НТР пролича и в последното решение на Министерския съвет на синьото правителство дошло на власт „с малко, но завинаги“. На 30 декември 1992г. МС закри Центъра за приложна информация – ЦПИ, където се съхраняваше значителен обем от придобитата от НТР документация. Къде е тя, къде потъна, дали не е при автора на искането с писмото, което „не е писмо“ – не знам. Така или иначе преди 17 години бе закрито и последното звено свързано с българското НТР.
То самото бе екзекутирано през март 1991г.

Както е известно от февруари 1990г. НРС е подчинено пряко на президента на Р.България и обслужва правителство, парламент и президентство. Все още няма закон, който да регламентира неговата дейност, но това не означава, че в него могат да се правят големи промени без мотивирани предложения и решения на отговорните нива.
Ще отправя предизвикателство към медиите и разследващите журналисти. Нека ни покажат президентски указ или регистрирано решение на президент, правителство или на Народното събрание за промени в структурата на НРС и за закриване на НТР. Би трябвало да не е трудно да се открие такъв документ, ако го има. Дори да е бил секретен той вече няма грифове.

Не вярвам да намерят нещо.

Аз имам своята версия за това как стана всичко, но за нея след като изчакам евентуален опит да се открие нещо черно на бяло.
До тогава!

О.р. ген. Тодор БОЯДЖИЕВ

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=293587

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *