БЛОГСептември 2012

ПРОМИШЛЕНИЯТ ШПИОНАЖ, РАЗУЗНАВАНЕТО И КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО (ИКОНОМИЧЕСКО И БИЗНЕС): МЕТОДИ И СРЕДСТВА НА КИТАЙСКАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ

1. Разузнаването – двигателят на реформите

Вече няколко десетилетия целият свят е поразен от Китайските темпове на икономически растеж, който в началото на 80-те години на миналия век бе закрита икономически неразвита страна, а през 2010г стана втора (след САЩ) в световната икономика, като в момента всички гадаят, кога тя ще излезе на първо място.

Разбираемо е, че факторите довели до този резултат са достатъчно много.

Може би трябва да се започне с това, че в началото е било прието политическо решение, когато Дън Сяопин, наричан „патриарх на китайските реформи“ обява началото на програмата за модернизацията. Тя действително е била необходима, тъй като в противен случай страната би могла да се сгромоли в пропастта. Но, съществува един нюанс, който обикновено остава извън полезрението: когато в средата на 80-те години на миналия век е избирал стратегията за китайските реформи, Министерството на държавната сигурност на Китайската Народна Република (МДС на КНР) му предоставя за разглеждане програма за придобиване на финансови ресурси и водещи технологии чрез средствата на външното разузнаване. Подробно изучил предложенията, Дън Сяопин, не само че е ги одобрил, но и взел стратегическо решение за приоритетно финансиране и укрепване на Министерството на държавната сигурност като инструмент за осигуряване на радикалните реформи в Китай.

Резултатите не са закъснели. Фактически, за нуждите за развитието на икономиката са били хвърлени всички налични ресурси. С икономическото и научно-техническото разузнаване са се занимавали (и се занимават) както подразделенията на Министерството на държавната сигурност, така и структурите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Китай, както и специалните отдели на КПК (Китайския Промишлен Комплекс). За разузнаването са работили не само щатните сътрудници и чуждестранната агентура, но практически всички частни компании, осъществяващи бизнес с чуждестранни партньори. С течение на времето, водеща роля в подема на китайската икономика започва да играе не класическото икономическо разузнаване, осъществявано от упълномощени за целта държавни структури, а промишленият шпионаж – разузнаването, осъществявано от частни компании и имащи подкрепа от същите тези държавни структури.

Китайският промишлен шпионаж практически е започнал от кота нула. До началото на реформите потребност от него не е имало, тъй като излизането на международните пазари е било силно ограничено, а понятията от типа на конкуренция, маркетинг, продажби, стратегическо планиране, финанси, счетоводство и т.н., за болшинството ръководители на предприятия са били, по същество непознати. При тези условия е трябвало да работят новопоявилите се „промишлени шпиони“ от КНР. Напълно разбираемо е, че инициатори за разгръщането на тотален промишлен шпионаж са били специалните служби, чиито сътрудници са обучавали своята агентура, набирана от състава на предприемачите, на методите за придобиване на информация и кражба на промишлени секрети и технологии.

В началото е трябвало да се задоволят дори с това, че членовете на китайските делегации, посещавайки офисите на чуждестранните компании, са лепели двойно залепващо тиксо на подметките си, като не се притеснявали „случайно“ да стъпят в кошчето за хартия с надеждата, че нещо интересно ще се залепи. Обикаляйки, членовете на китайските делегации са се опитвали да правят максимално количество снимки в офиса на чуждестранния партньор (за спомен!), при това в преобладаващите случаи обективите са се насочвали не само и не толкова към хората, колкото към всичко останало – „неочаквано“ в кадър попадат документи, чертежи, схеми и т.н.? Впоследствие всичко подробно се изучава, съпоставя и анализира, след което се формулирали изводи и препоръки за потенциалното практическо използване на получените данни.

Развитието на Китайската лека промишленост се дължи не само на евтината работна ръка, но и на промишления шпионаж. Всичко е започнало с това, че китайците са започнали да поръчват всички каталози за модно облекло, опитвайки се да копират тези образци и да ги пускат в серийно производство. По-късно те започват да изпращат свои хора на модните ревюта на новите колекции и имайки в предвид, че на първото показване често е забранено снимането, китайските шпиони са скицирали новостите, при това ролите са се разпределяли: някой обръща внимание на шапките, друг на платовете, трети на чантите и обувките. Върху всеки аспект са работили по 2-3 човека, в резултат на което, буквално след седмица китайските шивачи, обущари и галантеристи са били в състояние да доставят на пазара аналогични, но много по евтини стоки. Между другото, не са редки случаите, когато китайците са успявали да направят всичко това, дори и по-рано от самите притежатели на авторските им права.

Тук, обаче, трябва да се направи едно допълнение – докато в началото китайските производители сляпо са копирали оригиналите, безбожно икономисвайки от качеството, то с течение на времето ситуацията се е променила, като са се развили две работни направления: в едното направление откраднатите разработки се използват за създаване на „собствени“ предмети с внасянето на незначителни изменения, докато при второто направление, просто се произвеждат пълни копия с цел продажбата им под формата на известни марки (според оценките на експертите, повече от половината на марковите предмети, продаващи се по бутиците, се явяват китайски копия, макар и да са закупени от собствениците им в Милано, Париж или Лондон).

Но, леката промишленост – както се вижда и от наименованието ú, е преди всичко – лека. Много по-голям икономически ефект китайците са постигнали в другите сфери. На всички е известно, че когато Китай започва активно да привлича чуждестранните инвеститори и да им предоставя немислими привилегии, световните компании едва ли не се нареждат на опашка. Мисълта за това, в каква степен може да се повиши печалбата за сметка на евтината китайска работна сила и безпрецедентните данъчни привилегии е заставяла много от чужденците да не обръщат внимание на големите изисквания от китайска страна, като не са били редки случаите, когато са се е изисквали и образци на предполагаемо произвежданата продукция, както и съответната техническа документация. Има случаи, когато впоследствие, без да се дават каквито и да било обяснения за причините, китайците са се отказвали от сътрудничеството, а след известно време, изведнъж пускат на пазара собствена продукция, удивително приличаща на тази, произвеждана от бившите им партньори.

Красноречив пример може да бъде историята с несъстоялата се покупка от страна на китайците на френски скоростни влакове на магнитна възглавница „Маглев“ (Маглев – магнитна левитация). Когато Китай заявява за желанието си да ги закупи, французите поканват китайските инженери на 6-месечна практика. Все още французите не са получили отговор, но след по-малко и от година, китайците представят на света собствен влак на магнитна възглавница, който по незначителни детайли се е различавал от френския.

Въз основа на промишления шпионаж, най-голям успех (и то видим) Китай постига в областта на военно-промишления комплекс (ВПК) и в сферата на автомобилната промишленост. Копирането от страна на китайците на образци чуждестранно въоръжение и бойна техника е системно и непрекъснато, в резултат на което Русия вече започва да жъне плодовете от този процес – Китай планомерно съкращава поръчките за руско въоръжение, а съвсем скоро може и да се конкурира на международния пазар със своите образци, създадени въз основата на копирането и откраднатите технологии. По отношение на автомобилната промишленост, последният скандален случай в тази сфера се явява уволняването на трима сътрудници от компанията на Рено, обвинени в предаване на китайците на секретна информация за разработването на новия електромобил, след което френските специални служби представят на правителството на страната специален секретен доклад, обвиняващ КНР във воденето на промишлен шпионаж срещу Франция. По същество, на същия те не са реагирали, тъй като – това са френски проблеми, а не китайски.

Необходимо е да се признае, че в момента китайската автомобилна промишленост започва постепенно да завоюва чуждестранните пазари. Не е излишно да си припомним, че развитието на автомобилната промишленост в Китай е благодарение, и то на първо място, на промишления шпионаж. В условия на крайно високи такси за внос на автомобили, чуждестранните акционери се опитват да откъснат парче от апетитния китайски автопазар, принуждавани са да разкриват свои заводи и да предоставят редица информация за своята продукция, от което пълноценно са се възползвали самите китайци.

Но, в дадения случай не е ставало въпрос за тотално копиране на известните марки – това не би минало дори на вътрешния пазар. Китайците постъпват много мъдро – те копират отделни възли и детайли, създавайки от всичко това свои собствени конструкции, вследствие на което в момента всички техни конструктивни елементи могат вече да се смятат за оригинални, тъй като в процеса на копирането на чуждите образци инженерната мисъл на Китайската Народна Република не е стояла на едно място, а е внасяла нови елементи и изменения. В резултат, сега китайската автомобилна индустрия независимо от това дали законно или незаконно е абсорбирала натрупания световен опит, е готова да отстоява интересите си на международния пазар.

Може още дълго да се говори за това, кои отрасли от китайската промишленост получиха своето интензивно развитие за сметка на промишления шпионаж, но по-интересно би било да се разкрие, за сметка на какво китайците успяха толкова ефективно да откраднат чуждите технологии. В случая, преди всичко, трябва да се обърне внимание на многобройната китайска диаспора, съществуваща в много страни по света.

Китайската диаспора е, и си остава главното средство на специалните служби на КНР – именно в тази среда Министерството на държавната сигурност и военното разузнаване вербуват основния масив на своята агентура. За това способства и обстоятелството, че китайците, живеейки в чужбина, никога не се асимилират напълно в чуждото общество, те не просто съхраняват езика и културните си традиции, но, което е най-важно, продължават да се осъзнават като представители на Поднебесната страна. Независимо от успехите, които са постигнали в чужбина, Китай е винаги тяхна родина и винаги са готови да помогнат на своята страна, дори и да са нямали възможност да бъдат там (отнася се за тези, които са родени в чужбина).

Това чувство за историческа национална общност се явява мощен стимул и в преобладаващото случаи лежи в основата на сътрудничеството между чуждестранните китайци (така наречените “хуацяо”) и разузнавателните служби на КНР, още повече, че това сътрудничество много често практически се осъществява не с разузнавачи като такива, ас китайски бизнесмени. Всъщност, това е съдействие (при това не безвъзмездно) от страна на китайската фирма при придобиването на секретите на чуждестранната компания – няма никакви специални служби, единствено осъзнаването, че по този начин се помага на родните предприятия да се развиват и по този начин се дава принос за развитието на историческата родина (а и освен това се получават и пари).

В този аспект, много хора смятат, че избраният в края на 1996 г глава на администрацията на Хонконг собственик на корабната фирма „Ориент оверсиз интернейшнл“ Тун Чжихуа е работел за МДС на КНР, а някои са го смятали за щатен сътрудник на китайското разузнаване още от 70-те години на миналия век – през това време именно китайските специални служби са спасили Тун от фалит, съдействайки му за привилегирован кредит от 120 милиона долара. Впоследствие Тун осигурява търговията между Китай и Тайланд, тъй като неговите кораби, регистрирани в Хонконг (през това време все още британска колония) са имали възможност да акустират в пристанищата и на двете страни. Тун също е допринесъл твърде много за присъединяването на Хонконг към Китай без каквито и да е акцесии.

Друга фигура, представляваща интерес е хонконгския бизнесмен Ли Ка Щин. Днес много отчети на ЦРУ са посветени на неговата дейност. За пръв път Ли Ка Шин „изправя на нокти“ американците през 1998г., когато става известно, че има намерение да получи контрол над Панамския канал. През 1996г неговата компания Hutchison Whampoa, сега носеща името Panama Ports Co., взема под наем от панамското правителство за 50 години ключови пристанища по канала както от страната на Атлантическия, така и на Тихия океан. Държавният департамент на САЩ веднага обявява това споразумение за „незаконно“ и „корумпирано“. През януари 1998г. в отчета на Пентагона Ли Ка Шин се обвинява, че смята да използва Панамския канал „за контрабанда на технологии от Запад към Китай или за облекчаване доставките на оръжие на територията на САЩ“.

Не е известна причината, поради която Ли Ка Шин работи за Китайското разузнаване – дали за това роля са изиграли личните взаимоотношения на бизнесмена с ръководителите на Китай, както посочват някои вестници, или това е просто взаимноизгодно сътрудничество. Но, съществува един съществен факт. През март 2000г. синът на Ли Ка Шин – Ричард Ли реализира сделка за придобиване на хонконгския телефонен оператор Cable&Wireless HKT за 38 милиарда долари. Това без разрешението на китайските власти не може да стане. Според американски оценки, към настоящия момент Ли Ка Шин и неговия син контролират около една трета от всички акции, котиращи се на фондовата борса в Хонконг. Напълно е възможно, тясното сътрудничество на Ли Ка Шин с китайската власт да се обяснява с това, че той, както и Тун Чжихуа, е в дълг пред специалните служби на КНР. Работата е в това, че през 1996-97 година от хонконгска банда „Големия бос“ са били отвлечени двама големи бизнесмени. Единият от тях е бил Виктор Ли, вторият син на Ли Ка Шин. Исканият откуп от 205 милиона долара е бил изплатен, но е започнал лов за бандата, скрила се в Китай. През януари 1998г в град Гуанчжоу е била арестувана цялата групировка от 35 човека, начело с Големия бос, 43-и годишния жител на Хонконг Чеунхмо Тзе Кеухом. Едва ли някога Ли Ка Шин ще забрави тази толкова любезна услуга на китайските специални служби.

Към днешен ден такава е специфичността на китайския промишлен шпионаж – основната част на технологичните секрети и образци се придобиват от китайските частни фирми, докато специалните служби работят по отделни направления, до които бизнесът няма достъп (на първо място, до разработките на военно-промишления комплекс), включително и събиране на данни по технически пътища.

2. „Бизнес разузнаване“ по китайски

Трябва да се каже, че успехите на китайските компании в сферата на промишления шпионаж не са случайни – в КНР към настоящия момент е създадена, по същество, цяла система за подготовка на кадри в тази област. Само че в случая е прието да се говори не за промишлен шпионаж (понятие предизвикващо тръпки), а за така нареченото бизнес разузнаване (конкурентно, делово разузнаване). Но, по същество, това по никакъв начин не променя нещата.

По същество, понятието „бизнес разузнаване“ възниква в КНР практически веднага след стартирането на икономическите реформи в средата на 80-те години на миналия век. Китайците започват да адаптират и прилагат чуждестранния опит. През това време ефективността на системата за бизнес разузнаване в чужбина е била доста висока. През периода 1991 – 1994 год. Северният научно-изследователски институт за научно-техническа информация, разположен в Пекин, осъществява специално мащабно изследване за това, какво става в сферата на информационните изследвания и разузнаването.

Въз основа на получените резултати е подготвен доклад за ръководството на страната, в който се прави извод за необходимостта от създаването в КНР на система за бизнес разузнаване. Първа стъпка към това става поканата на президента на Обществото на професионалистите по бизнес разузнаване на Япония – Дзуро Накагава, който изнася лекция за основите на събирането и анализа на информацията и организацията на бизнес разузнаването.

Китайците пристъпват отговорно към естеството на самата дейност. Първите изследвания в областта на бизнес разузнаването осъществява научно-изследователският институт за научно-техническа информация в Шанхай, който с финансовата подкрепа от страна на правителството се заема с мониторинг на конкурентната среда за шанхайската автомобилна индустрия. Получените изводи и препоръки са залегнали в основата на последвалите конкретни действия, чиито резултати наблюдаваме сега – китайската автомобилна промишленост постепенно завоюва позиции на регионалните и световни пазари. От този момент бизнес разузнаването в КНР започва да се развива с ускорени темпове, като през 1995г. в страната е учредено Общество на бизнес разузнаването в Китай (SCIP), в което влизат консултантски фирми, видни учени, търговски и производствени компании, както и изследователски институти.

Сериозността в подхода на китайците за воденето на разузнаване в икономическата сфера нагледно се потвърждава от факта, че един от неговите най-съществени компоненти се явява информационно-консултантската структура. Това не трябва да предизвиква учудване, тъй като първостепенно значение в китайската система за бизнес разузнаване (Business Intelligence) има заложеният принцип „цинбао“, който Китайската държавна комисия по наука и технологии определя като „обработка на информацията в дълбочина“, извършвана от хора с „натрупващо мислене“. По същество, ако се обърнем към оригиналното тълкуване , „цинбао“ означава както разузнаване, така и разузнаване – това е точно по китайски, тъй като разузнаването се занимава точно със събиране на информация.

На държавно ниво, анализът на информацията се осъществява в рамките на две системи:

  • Системата за научно-техническа информация (СНТИ) – управляваща се от Държавната комисия по наука и технологии), и
  • Системата за икономическа информация (СИИ) – подчинена на Държавната комисия по планиране.

Първата е създадена още през 1956 г., но основното си развитие получава след стартирането на реформите. В момента СНТИ има няколко подразделения, в които работят над 80 000 души, чиито основна задача се явява анализът на информацията, постъпваща от различни информационни източници за нуждите на информационното осигуряване на държавните научно-технически изследвания, инженерните проекти и перспективното държавно планиране.

Втората система – СИИ – възникнала вече в ерата на модернизацията през 1986г. има на свое разположение около 10 000 сътрудника. Същността на работата практически е аналогична на СХТИ, отличаваща се единствено по проблематиката си. СИИ се занимава изключително с икономически анализи и прогнозиране за нуждите на държавните структури.

Бившите служители на тези системи, заедно с представителите на юридически и консултантски фирми, бивши и действащи сътрудници на специалните служби полагат основата за развитието на бизнес разузнаването в Китай, чиято потребност с всяка измината година нараства. Основна структура, подготвяща кадри за този тип дейност се явява Обществото за бизнес разузнаване на Китай (ОБРК). ОБРК представлява професионална държавна (!) асоциация на практикуващите и изследователите в сферата на бизнес разузнаването, чиито официални цели се явяват:

  • защитата на техните законните права;
  • организация на общуването и обмена на опит;
  • разпространяване на знания в областта на бизнес разузнаването в самото общество;
  • развиване на международното сътрудничество и комуникациите по специалността;
  • предоставяне на професионален статус на консултантските услуги по бизнес разузнаване.

В Обществото по бизнес разузнаване на Китай влизат както индивидуални членове (от порядъка на 350), така и над 100 организации, в това число и Научно изследователския институт за научно-техническа информация на КНР, Държавният Информационен център, Всеобщата китайска асоциация за предприемачество и мениджмънт, Китайският международен съвет за съдействие на търговията, Всеобщата китайска агенция за новини, Пекинският университет, Северният научно-изследователски институт за научно-техническа информация, Китайската международна инженерно-консултантска корпорация, Шанхайският научно-изследователски институт за научно-техническа информация и т.н.

От 1996 г. Обществото по бизнес разузнаване на КНР регулярно провежда своите независими конференции, на които професионалистите обсъждат стратегиите за развитието на бизнес разузнаването, новите методи, законодателните аспекти, както и в закрит (конфиденциален) формат обсъждат конкретни успешно проведени операции. Особено внимание се отделя на използването на съвременните технологии за създаването на информационни мрежи и тяхната защита.

За най-проблемно звено китайските специалисти смятат подготовката на кадри – без наличието на висококвалифицирани професионалисти успехът е невъзможен. Поради това сега в Китай възникват официални методи за обучаване в сферата на бизнес разузнаването. Както се отбелязва, забележително е, че подготовката на бъдещите „промишлени шпиони“ се осъществява абсолютно официално. Първите методически материали за обучението на специалистите в сферата на бизнес разузнаването са били разработени през 1992 г. от Шанхайския научно-изследователски институт за научно-техническа информация, а първият учебен курс по тази дисциплина е бил създаден през 1995 г. в научно-техническият университет на Нанкин във факултета по управление и информация. В момента над 30 университета планират да въведат специалността „Бизнес разузнаване“ в своите учебни планове в качеството на отделно направление.

Необходимо е да се отбележи, че в последно време китайците отделят особено внимание на изучаването технологиите на функциониране и защита на компютърните мрежи. В този аспект, не случайно през последните години системно възникват скандали, свързани с обвинения по адрес на Китай за нелегално проникване в информационните системи на западните корпорации и държавни структури. В условията на тоталното разпространяване на интернет възникват нови възможности за водене на бизнес разузнаване – достатъчно е да се разбие мрежата на конкурента или да се внедри в нея вирус-шпионин, който тайно да пренасочи към своя стопанин цялата информация.

По отношение на обучението е необходимо да се отбележи, че официалните учебни курсове включват в себе си, методи за придобиване, изучаване и анализ на официално достъпната информация. Към настоящия момент в програмата за обучение влизат такива аспекти, като:

  • мониторинг на конкурентната среда;
  • анализ на конкурента;
  • формулиране на стратегията;
  • управление на програмите за бизнес разузнаване;
  • защита на фирмената/търговска тайна и т.н.

Но, неделимата част от бизнес (и не само) разузнаване като:

  • вербуване на информационни източници;
  • нелегално снемане/придобиване на информация с технически средства и т.н.,

се преподават изключително в рамките на платени курсове, за провеждането на които се привличат изключително бивши сътрудници на специалните служби, работещи по-рано в сферата на бизнес разузнаването.

3. Обратната страна: как крадецът краде технология от крадеца

Пазарният преход на китайската икономика и развитието на конкуренцията на вътрешния пазар между китайските предприятия води до това, че методите на бизнес разузнаването започват много активно да се използват от китайските бизнесмени срещу своите конкуренти в рамките на КНР. Китайците крадат технологии не само чуждестранните предприятия, но и от своите сънародници. В момента вербовката на сътрудници от конкурентни фирми в КНР е нещо системно – както показва статистиката около 70% от частните предприятия са подложени на шпионаж.

В потвърждение на това, могат да се приведат факти, които китайският вестник „Душикуайбао“ публикува на своите страници, разкриващи сведения за няколко десетки сътрудници от ръководния състав на различни компании, които са били вербувани от конкурентите и са крадели за тях необходимата им информация.

Така например, когато химическата компания „Аофуто“ е разработила нов технологичен метод за производство на клопиралид, тази технология веднага е изтекла към конкурента – един от мениджърите на компанията се оказва шпионин и е предал цялата ин формация на конкурентната фирма, разполагаща с много по големи производствени мощности за нейното внедряване. В резултат на това, именно конкурентите успяват първи да организират производството, при това с много по-малки разходи и, съответно, на много по-ниска себестойност. Не оставало нищо друго, освен компанията „Аофуто“ да се откаже от този проект вследствие нерентабилността.

В качеството на друг пример може да се посочи случаят в град Венлин. Там техническият директор на информационния отдел на компанията по производството на водни помпи, неочаквано открил в компютърната мрежа вирусна програма, която събирала данни за клиентите, всички чертежи, писма, факсове и т.н. и ги изпращала на определен адрес. В резултат на вътрешната проверка се изяснило, че електронният адрес, на който е постъпвала откраднатата информация, принадлежи на заместник директора на дадената фирма, който си признал, че работи за конкуренцията.

По същество, именно поради това се разделят и самите понятия. Когато става въпрос за дейността на специалните служби и държавните структури на международните пазари – то това е икономическо разузнаване. Когато с кражба на технологии в чужбина се занимават частни фирми – това е промишлен шпионаж. А в случая, когато фирмите (компаниите) от една и съща страна (държава), се крадат една-друга, то е прието да се говори за бизнес (делово, конкурентно) разузнаване.

4. Промишлен контрашпионаж

Промишленият шпионаж предполага не само кражба на чужди секрети, но и създаване на система за защита на своите – т.е. по същество, бизнес контраразузнаване. Сега вече и китайските разработки представляват интерес за чуждестранните шпиони.

Така например, миналата година, Пекинският съд осъжда американския геолог с китайски произход Сюе Фен, на 8 години лишаване от свобода и голяма парична глоба за шпионска дейност. Същият е задържан още през ноември 2007 г. във връзка с обвинението в събиране на секретна информация и предаването й на чуждестранни организации. Става дума за това, че Сюе Фен е продал сведения от базата данни на Китайската нефтена промишленост, които са спадат към категорията „държавни секрети“.

По данни на следствието, в негово разположение са се оказали данните за координатите и ресурсите на над 30 000 газови и нефтени кладенци, принадлежащи на китайската компания PetroChina Ltd. Заедно с Сюе Фен са били осъдени още трима гражданина на КНР, признати от съда за негови партньори: Ли Юнбо, мениджър на китайската нефтена компания, осъден на 8г. затвор, а двамата сътрудници на китайските научно-изследователски институти Чен Менцзин и Ли Дунсюй са осъдени на 2,5 г. затвор. Интересно е да се отбележи, че присъдата не е била променена нито след обжалването й, нито след лична молба от президента на САЩ Барак Обама – както се казва: законът си е закон.

Това не е далеч единствения случай, достатъчно е да си спомним, че през 2010г. на 10г. затвор по обвинение в корупция и шпионаж е бил осъден бившият ръководител на шанхайския филиал на миннодобивната компания Rio Tinto Group Стерн Ху, явяващ се гражданин на Австралия. Според данните на следствието, Ху и неговите сътрудници са получили секретна търговска информация по време на преговорите с китайските металургични компании и впоследствие са я предавали на австралийците.

5. Вместо заключение

Запознавайки се с чуждестранните изказвания за системата на китайското икономическо разузнаване във всичките й проявления (т.е. включвайки промишления шпионаж и бизнес разузнаването), веднага прави впечатление високомерното отношение към китайската система от страна на така наречените „асове в бизнес разузнаването“, в това число и руските. Твърдението за това, че китайците отстоят от нас на разстояние „от тук до Луната“ звучи доста наивно, достатъчно е да се оцени икономическият ефект, който Китай е успял да постигне, благодарение на икономическия шпионаж.

Това е станало възможно благодарение на това, че придобиването на чужди технологии, независимо, кой се занимава с тази дейност – частни или държавни структури, се е осъществявало с една единствена цел – развиването на китайската промишленост. И китайците успешно са решили тази задача, вследствие на което трябва да им се отдаде необходимото уважение!

Източник: http://www.dv-reclama.ru/dvbussines/atr/detail.php?blog=kitay&post_id=10435

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *