Април 2012БЛОГ

MICROSOFT СА ВИНОВНИ…

Центровете за данни в цял свят използват технологиите за виртуализация (VT), защото са “уморени” от сървъри, работещи на 10% или по-малко от своите възможности. Сървър без виртуализация, харчи еднакво количество енергия, офис пространство (rack/floor) и охлаждане като сървър с инсталирани виртуални машини (VMs). Разликата е, че сървърната виртуализация (Server VT) достига до 80% и повече оползотворяване на хардуерните ресурси. Това се постига с инсталиране на няколко сървърни операционни системи (OS) на една хардуерна машина.

Въпросът тук е: Кой е виновен за ниското оползотворяване на хардуерните ресурси при сървъри без VT?

Отговорът: Microsoft!

Да, Microsoft носят вината за ситуацията, в която повечето IT специалисти са били или тепърва ще бъдат в своя център за данни. Или по-скоро не е изцяло вина на Microsoft, а отчасти и в това как хората са започнали да използват техния софтуер (OS)!

Microsoft Windows е станал популярен в центъра за данни с пускането на Windows NT през 1990 г. По това време Microsoft е аутсайдер в тази сфера и се бори доста ожесточено, докато тяхната OS бъде приета в центъра за данни. В началото някои правителствени организации и корпорациите забраняват използването на Microsoft OS, с мотив, че Windows не е предназначен за сървърни натоварвания. В крайна сметка възможностите за доставка на мрежови услуги и същевременно поддръжка на приложения, била оферта, на която никой не устоял. Останалото е история… Днес повечето центрове за данни работят с някоя версия на Windows на техните сървъри.

Как сървърите са стигнали до под 10% оползотворяване на ресурси?

Главната вина е на Windows NT. NT е била монолитна OS. При пускане на повече приложения в ядрото на операционната система, често се случвало някое от тях да “замръзне” (freeze), а оттам и цялата OS (crash). Ефектът бил “син екран” (известен под името BSOD – Blue Screen Of Death) на сървъра. Като следствие от този проблем, се появила практика при системните администратори да създават сървъри с единично предназначение (както показва името, това са сървъри, изпълняващи само едно приложение). Така ако “отпадне” приложението (оттам и OS), не се засяга друга услуга, стартирана на тази система.

С течение на времето, Microsoft разрешават проблема с монолитността на операционните системи, пускайки значително по-добри версии на Windows Server, но създадените в хората навици не се променят така “лесно”, както една OS. Най-вероятно все още има хора, които не желаят техните приложения да бъдат хоствани заедно с други на един сървър, твърдейки, че не могат да се доверят на стабилността на друго приложение.

Поради тези причини администраторите често са били принуждавани да пускат нови, допълнителни физически сървъри.

Навиците не са единствената причина за голямото разрастване на броя сървъри. Производителите на приложения също много често изискват изолиране на продукта си, за да работи той правилно. Сигурността също е причина за изолация. Колкото повече приложения работят в системата, толкова по-голяма е площта за атаки. В тези случаи администраторите нямат друг избор, освен да изолират системите и да създават още сървъри.

Така стигаме до време, в което Windows вече не е бил проблемът, а дългосрочно внедрените навици, които трябвало да се променят и то бързо.

Взимайки предвид нивото на днешните IT технологии, като cloud computing например, може да се заключи, че проблемът с ниската оползотворяемост на сървърните компоненти почти е преодолян. Казвам почти, защото винаги ще има хора, подкрепящи своите остарели навици и разбирания, а това е проблем, който виртуализацията не може да реши!

Автор: маг. инж. Д. Пейков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *