БЛОГНоември 2015

Как и защо висшето образование се обезценява по света[1]?

Висшето образование се обезценява. Специалистите по търсене и подбор на персонала (човешки ресурси) обръщат много по-голямо внимание на наличния практически опит, отколкото на наличието или липсата на диплом за висше образование.

  • Век живей

В своята колонка за Forbes американския бизнесмен Гари Шапиро (Gary Shapiro), генерален директор на Consumer Electronics Association посочва, че за съвременния жител на САЩ висшето образование и диплом от престижен колеж, все по-рядко символизира билет за щастливо и богато бъдеще. Точно обратното, студентът завършва със заем от 20 000 до 60 000 долара, взет за обучение и завишени очаквания за своята бъдеща кариера. Ограничени от наличните кредити, бившите студенти не рискуват и не полагат усилия в авантюрни стартъпи или собствена дейност, предпочитат да работят в мениджърския състав на
дадена фирма, на ръководни позиции. Това е в най-добрия случай, в най-лошия – остават без работа на пренаситения пазар на труда и не знаят какво да правят със своята образователно-квалификационна степен.

В Англия, въз основа на това, възниква криза в доверието към образователната система като цяло. Предходните поколения, завършили учебните заведения с големи надежди, очаквания и грандиозни планове, но когато реалността ги е разпределила всички по местата им и е принудила притежателите на дипломи да работят на далеч не толкова привлекателни позиции, те са започнали да съветват децата си да обръщат по-малко внимание на оценките си. По такъв начин, английските педагози са останали без своя верен съюзник – родителите.

В една такава ситуация, разбираемо е и положението на английските родители. Висшето образование в неговия широк смисъл, заедно с младшите научни степени, като бакалавър, престава да бъде приоритетен пункт в CV, а се превръща единствено в прекъсване към конкурсите за длъжностни позиции, които , между другото, никой не гарантира на абсолвента.

Проблемът е в глобалната академична инфлация, която с всяка издадена диплома, обезценява всеки от тях поотделно.

През 2014 г. Huffington Post публикува поредица от истории на американци, които по едни или други причини оказали се под чертата на бедност, наричайки я „Американски кошмар“ (в противовес на „Американската мечта“). Сред тях е и христоматийната история2 на момиче, завършило за кино продуцент, но принудено да работи като готвач във веригата за бързо хранене Panda Express за 10 долара на час, което стига единствено за наем и плащане на сметките. Или разказът3 на семейна двойка, която много често е принудена да избира между заплащането за текущите разходи (наем, храна, осветление, вода, отопление…) и за обучението в колежа. Шегите относно ненужните дипломи, с които са засипани студентските среди, вече не са толкова забавни, когато става въпрос за това, от интернет ли, от кабелната ли телевизия да се откажа и да започна да спестявам за отопление или вода, вземайки душ в общата баня.

Едновременно с това, получаването на втора диплома и пренасищането на пазара на труда с хора имащи висше образование, постепенно повишава изискванията към кандидатите. Вследствие на което, самите абсолвенти попадат в омагьосания кръг на собственото си трудоустройство: за наличните свободни позиции се изисква опит (стаж), а опитът се заработва на съответни длъжностни позиции, много често не изискващи образователен ценз или не съответстващи на техните справедливи очаквания.

А, още да не говорим и за това, че много често знанията и навиците, получени в алма-матер към момента на завършването са вече силно остарели и не съответстват на очакванията на потенциалните работодатели, в резултат на което се налага студентът да продължава да учи, не само на работното си място, но и понякога, и в няколко курса едновременно. Това засяга особено току що завършилите програмисти.

  • Век работи

При днешните реалности, образованието действително играе все по-незначителна и незначителна роля за приемането и назначаването на кандидатите на работа. Експертите по човешки ресурси един след друг заявяват, че са важни навиците и опитът, а когато стане въпрос за образованието, трябва да се прокара черта между „умее нещо да прави“ и „правят нещо умеещите“. Отличниците в учебния процес рядко демонстрират изобретателност и умения, така необходими за решаването на възникващите проблеми в съкратени срокове и под силен външен натиск. Те отлично работят по план и по шаблон, но трудно импровизират в сложни реални ситуации. Висшето образование е полезно единствено с това, че обучава относно усвояването и обработването на големи информационни потоци. Казано по-просто, по време на учебния процес се учи, как да се учи.

И в живота извън пределите на университета умението да се учи, разбира се, се оказва полезен навик, но далеч не единственият необходим. Десетки CV-та на абсолвенти, които могат лесно да се намерят в интернет, показват, че за мнозина, за дачата да изброят своите умения и навици на една-две страници, създава проблем. Как тогава ще се разработи привлекателна бизнес-оферта или ще се води осмислена делова кореспонденция.

За това състояние на нещата е прието да се обвиняват университетските преподаватели. По принцип, те много повече са заинтересовани за собствените си изследвания или за публикациите си, отколкото за обучението на студентите. Да не говорим за пропастта между това, да се познава и разбира науката и умението за нея да се говори грамотно и разбираемо.

От тук и популярното мнение за това, че висшето образование не прави задължително студента по-умен. През 2011 г. Daily Herald публикува резултатите от изследванията4, нагледно показващи, че 30% от студентите за четирите години на обучението си не са подобрили навиците си за критично и абстрактно мислене. Но, при това, особен ръст в тези области са показали студентите, предпочитащи да се учат отделно от връстниците си и подбиращи много по-придирчиво класовете за посещения. След година, след завършването на обучението си, също една трета от студентите са се върнали в къщи при родителите си, а 10% все още не са си намерили работа. И при това, не трябва да се забравя, че всеки от тях има десетки хиляди долари студентски заеми.

Блогът на обществената организация UnColledge, основана от Дейл Стивънсън, предоставя множество съвети5 на тези, които смятат да се отчисляват или вече са напуснали академичната среда. Сред препоръките особено се откроява следната: „Ако целта на вашето пребиваване в колежа е – дипломата, и вие смятате да я получите, влагайки колкото се може по-малко усилия, то по-добре да използвате времето за нещо друго“. Например, за придобиване на практически навици или разработване на портфолио в области, в които смятате да се занимавате. Няколко пункта по-долу е и следният съвет: „Ако вие, вече сте наясно със собствената си жизнена цел, то не губете време за образувание, тъй като умението да се въплъщават идеите в практиката се цени много, много повече, отколкото която и да е диплома.“ Получава се, че независимо от това, дали се явява дипломата крайна цел или не, все едно има смисъл да не се губят време, сили и пари за образование, а да се заемем с работата.

  • Век се учи

Системата за образование, като че ли, би трябвало да се адаптира както към реалния, така и към обществото. Вместо това, да се тормозят децата и подрастващите по шест и повече часа, по-добре е да им се помогне да се ориентират към тази работа, която им харесва, независимо от това, дали е фризьорство или проектиране на спътници. Но, първият заместник председател на комитета по наука и наукоемки технологии Димитрий Новиков на Русия, в статията6 за кризата, преживявана от образователната система пише за това, че към дадения момент и училищата и вузовете са „под откос“.

Откос“, в това значение, под което го използва Новиков, това е остарелите методики на преподаване, и много често плачевната техническа база, и самият факт, че по статистическите резултати, през 2010 г. една трета от руснаците са получили средно професионално образование. Но само една четвърт от тях са избрали вузовете. Още една трета, между другото, е предпочела въобще след училище под никаква форма да не продължава обучението си. Останалите трохи, това са гордите притежатели на непълното висше образование – най-рядката категория сред представените.

На 6 октомври, Министерството на труда на Руската Федерация публикува7 списък с 50 перспективни професии, които изискват средно образование. Сред тях са „специалисти по информационни системи“, „оператори на безпилотни летателни апарати“ и „автомобилни конструктори“. Във века на big data, на използването на дронове едва ли не във всеки отрасъл и излизането на автомобилната индустрия на нов етап на технологично развитие (автопилоти и електрокари), не е задължително да се бъхтиш над реферати, курсови задачи и дипломни проекти. Може просто да започнеш работа. При това, в сфери, в които точно след няколко години ще са необходими нови кадри.

Мнението за това, че получаването на висше образование, преди всичко е загуба на време, което може да бъде посветено на придобиването на опит или навици, се подкрепя не само от имената на богатите хора в света, не притежаващи дипломи. Някои от тях дори са готови да ви гарантират, че зарязвайки образованието можете да постигнете светло бъдеще. Милиардерът Питър Тийл8 предоставя годишно 20 гранта от по 100 000 долара всеки за развитието на перспективни идеи и технологии. Специфичността на проекта Thiel Fellowship9 се заключава в това, че заявки се приемат от хора до 23 години и в случай на одобрение реципиентът е задължен да напусне учебното заведение, в което се учи към момента.

На древногръцкият философ Епиктет се предписва фразата „ако искаш да станеш писател – пиши“. Универсално мнение, което може да се приложи към всяка една дейност. Получава се, че обучавайки се хората стават само студенти. А работници – когато само работят.

We don’t need no education, (Ние нямаме нужда от образование)


Иван Талачёв,
Специально для TJ

Источник tjournal.ru

Превод: доц. д-р инж. Красимир Манев


1 http://smartinf.ru/article/18940


2 http://www.huffingtonpost.com/2014/09/25/working-poor-leandra-martinez_n_5884172.html?utm_hp_ref=@working_poor


3 ship-working-poor_n_4816365.html?utm_hp_ref=@working_poor


4 http://www.dailyherald.com/article/20110118/news/110119429/


5 http://blog.uncollege.org/should-you-drop-out-of-college-a-dropouts-perspective


6 http://www.km.ru/v-rossii/2015/10/19/ministerstvo-obrazovaniya-i-nauki-rf/765642-dnovikov-shkolnoe-i-vysshee-obrazova


7 http://ura.ru/news/1052225416


8http://www.capital.bg/light/lica/2014/05/30/2311118_novo_20/


9 https://thielfoundation.submittable.com/submit/45338